Сергей Данкверт: Русия ще преценява през февруари и март 2007 г.
от кои български и румънски фирми с разрешение
да изнасят месо за ЕС ще приема внос

11.12.2006

Москва. Русия "ще филтрира" през февруари и март 2007 г. българските и румънските фирми, които имат разрешение за износ на месо в Европейския съюз, за да реши от кои от тях ще приема внос, предаде ДПА, цитирайки Сергей Данкверт, ръководител на руската федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол /"Росселхознадзор"/.

Русия ще прекрати вноса на месо от ЕС като цяло от 1 януари, допускайки доставки само от страни от ЕС, които са подписали индивидуални споразумения с Москва, гарантиращи безопасността на продукцията им, добави Данкверт, като обясни, че мерките се взимат, за да се изолира месото от България и Румъния, които влизат в съюза на 1 януари.

"Тъй като ЕС не може да гарантира безопасността на месото, внасяно в Русия, след приемането на България и Румъния, взехме решение да преговаряме с представители на ветеринарните служби на всяка страна членка поотделно", заяви Данкверт, цитиран от Интерфакс. Пред Франс прес той подчерта, че тези отделни споразумения ще се сключват в очакване на общо споразумение с ЕС.

"Продължават преговорите с Европейската комисия, която обаче засега не може да ни даде необходимите гаранции", продължи Данкверт. "Но ние искаме да покажем добра воля към европейските доставчици. Предлагаме на всяка страна да ни представи документ, който гарантира, че няма да има реекспорт на румънско и българско месо през тази страна. Вече преговаряме за такива споразумения с Франция, Ирландия, Италия и Германия", заяви Данкверт, цитиран от АФП. МИГ

Бизнесът: Ще сме ощетени дори в България

Екатерина СТОИЛОВА
11. 12. 2006, 19:45

Новината от Брюксел шокира българските месо  и млекопреработватели, които няколко години полагаха усилия да инвестират в нови предприятия, отговарящи на евронормите, с надеждата след 2007 г. да получат реален достъп до европейските пазари.

"След последните проверки на евроекспертите очаквахме известни санкции, но не и толкова драстични", коментира Симеон Присадашки, собственик на млекопреработвателното предприятие "Жоси". Той припомни, че след модернизацията на компаниите в бранша 33-те лицензирани мандри активизираха износа за Европейския съюз, който е почти две трети от целия експорт на млечни продукти. Според него мерките на Европейската комисия целят да ограничат достъпа на български продукти до тези пазари и поставят компаниите в неравностойно положение дори на българския пазар. "Погледнете колко предприятия в Чехия и Полша фалираха след влизането в Евросъюза", добави още Присадашки.

Според колегата му от "Обединена млечна компания" (ОМК) Траян Халаджов наложената мярка е удар не само срещу компаниите, които искат да изнасят, но и срещу тези, които ще работят на вътрешния пазар. "На практика ние сме неравнопоставени спрямо европейските производители, които в същото време ще залеят българския пазар с евтина продукция", допълни Халаджов. ОМК не е експортно ориентирана към европейските пазари, но мениджърът се опасява, че поредният натиск ще се окаже фатален за някои по-малки производители.

Шефът на месопреработвателното предприятие, което първо получи лиценз за износ в ЕС, "Меком" - Силистра, Красимир Момчев също изрази опасенията, че българският пазар може да бъде залят с евтини кренвирши от европейски производители, в които съдържанието на месо е минимално. Българските кренвирши по 7 лв. трудно биха се конкурирали на австрийските или германските, които се продават по 1.50 евро за килограм. 

Изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите Светла Чамова смята, че ако тази забрана не беше наложена, след 2007 г. поне 70-80 български предприятия можеха да изнасят за ЕС. Много предприемачи декларираха пред българските ветеринари, че искат да произвеждат колбаси от европейско свинско месо, което ще им позволи да изнасят за общността. С последното решение фирмите на практика са блокирани да изнасят още една година, но не е ясно дали през това време няма да фалират под натиска на чуждия внос, каза Чамова.

--------
 
ВЪПРЕКИ УВЕРЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ от ноември, че България и Румъния могат да поемат отговорностите на членството и че няма нужда да им бъдат налагани допълнителни ограничения, Русия все пак надделя в спора и предизвика вчерашните крути мерки срещу София, коментират световните агенции. Официално Брюксел не прави връзка между новите ограничения и натиска от Москва, но описанието на предстоящите събития от говорителя на Еврокомисията Филип Тод не оставя никакви съмнения. Днес на посещение в Брюксел ще е началникът на Федералната руска служба по ветеринарен контрол Евгени Непоклонов, който ще бъде обстойно запознат с мерките. Ако той ги приеме за задоволителни, другия понеделник  еврокомисарят по здравето и защитата на потребителите Маркос Киприану ще подпише в Москва споразумение за хранителна безопасност. Според Тод в следващите две седмици е възможно в Москва отделно да се срещнат ветеринари от Русия, България и Румъния, за да обсъдят гаранции, че продукция, неотговаряща на европейските стандарти, няма да се изнася към трети страни и оттам да попадне в Русия. Агенция "Блумбърг" посочва също, че новите ограничения от Брюксел означават, че руски суровини също няма да могат да се влагат в месни и млечни продукти от двете нови членки на ЕС.

-----------
 
Проверките през 2007 г.:
Догодина в програмата на европейската служба по храните и ветеринарните въпроси са записани проверки на предприятия в България в следните области:
- Контрол на вноса и транзита на продукти от животински произход и живи животни
- Безопасност на храненето на животните
- Оценка на преработката на червено месо, мляко и дивеч, вкл. и на здравето на животните
- Класическа чума по свинете
- Хигиена на производството на хранителни продукти
- Генетично модифицирани храни или фуражи
- Грижа за животните.

Европа наложи ветеринарна предпазна клауза на България

Екип на "Дневник"
11. 12. 2006 г., 20:02

Европейската комисия наложи своеобразна ветеринарна предпазна клауза на България само дни преди присъединяването на страната ни към общността. В понеделник комисията драстично ограничи достъпа на български производители на млечни и месни продукти до общия пазар от 1 януари 2007 г., запазвайки правото на износ само за фирмите, които вече са лицензирани от Брюксел.

За останалите ще има едногодишен преходен период, през който те ще бъдат проверявани от европейската Служба по храните и ветеринарните въпроси (FVO). Тези, които докажат пред евроветеринарите, че изпълняват критериите за качество на използваната суровина и на производствения цикъл, ще получат разрешение да изнасят в ЕС.
Решението означава, че след двайсет дни само лицензираните досега 33 мандри и 22 месопреработвателни фирми ще продължат да търгуват на европейските пазари. Останалите над 100 български компании, които по информация от бранша очакваха да започнат да изнасят след 1 януари, са отрязани с аргумента, че не прилагат стриктно ветеринарното законодателство и допускат нарушения в преработката.

С вчерашното си решение на практика Еврокомисията отнема поне за година правата, дадени на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) да издава евролицензи на българските предприятия.
Шокирани сме, коментираха преработвателите пред "Дневник". Наложените санкции са много по-драстични от очакваните, а мерките ще засегнат не само износа, но и позицията на бизнеса на вътрешния пазар, смятат преработвателите.
Новата ограничителна мярка бе обявена в деня, когато премиерът Сергей Станишев и земеделският министър Нихат Кабил тържествено откриха обновения ветеринарен пункт на ГКПП Калотина, а началникът на НВМС Жеко Байчев съобщи, че от 1 януари отпада разрешителният режим за внос на европейски хранителни стоки и те ще влизат в България без гранична проверка.
Световните агенции, които първоначално обявиха, че мерките се отнасят за абсолютно всички производители, коментираха решението на Брюксел като отстъпка пред Русия. Миналия месец Москва заплаши, че ще наложи ограничения върху вноса на месни и млечни продукти на целия ЕС заради България и Румъния. Въпреки него шефът на руската ветеринарна служба Сергей Данкверт обяви в понеделник пред агенция Интерфакс, че Брюксел не гарантира сигурността на вноса и Москва започва да преговаря поотделно с всяка страна от общността. Според Данкверт разрешителни за внос в Русия ще се дават само на онези държави, които дадат достатъчно сигурност за продуктите си.

Ограничението за българския износ се налага след последната проверка на европейската Служба по храните и ветеринарните въпроси (FVO) в края на ноември, която е отчела, че болшинството месо- и млекопреработватели не отговарят на стандартите на ЕС. През следващата година службата ще прави редовни инспекции и ако за някои от тези компании се докаже, че изпълняват критериите, ще бъдат вписвани в групата на износителите.
Голяма част от лицензите, давани от българските власти, са издавани, без да са покрити стандартите на ЕС, коментира пред "Дневник" Филип Тод, говорител на еврокомисаря по здравето и защитата на потребителите Маркос Киприану. По думите му ноемврийската проверка е отчела, че голяма част от суровото мляко, което се преработва в България, не отговаря на изискванията за съхранение, транспорт и сертификация на животните, от които се добива. Затова повечето продукти на млечния сектор не покриват критериите за износ в страните членки. Проблем е и липсата на гаранции, че млякото, което отговаря на евроизискванията, не се смесва тайно със суровина, която не отговаря. Не са достатъчно добри санитарните условия във фабриките, имаме и притеснения, че ветеринарното състояние на животните не е добро, каза още Тод.

"Въпреки изискванията на Европа неотговарящото на стандартите сурово мляко да не се смесва с качественото тази практика е била забелязана в някои старозагорски предприятия", поясни за "Дневник" зам.-министърът на земеделието Димитър Пейчев. Той отхвърли обвинението на бизнеса, че голяма вина за ситуацията имат и самите ветеринарни инспектори, които давали противоречиви предписания за подобрение на цеховете. Бизнесът е запознат с наредбите и не може да обвинява ветеринарните инспектори за това, че не изпълнява задълженията си, смята Пейчев.

Първите индикации от Европа за новите ограничения дойдоха още преди месец, когато Еврокомисията категорично забрани на България да има 68 мандри с две поточни линии за преработка на стандартно и на неотговарящо на еврокритериите мляко. Списъкът беше намален до 48 компании, като останалите можеха да произвеждат само за вътрешния пазар. Тогава беше въведено и 9-месечно ограничение за износ на термично необработени продукти от българско свинско месо.

Пресцентърът на земеделското министерство разпространи изявление на министър Нихат Кабил, според когото вчерашното решение на Брюксел дава възможност на предприятията, които се модернизираха, да присъстват масирано на европейския пазар. Останалите трябвало да продължат усилията си. "Ще направим необходимото да им помогнем, така че съвсем скоро българските месни и млечни продукти да стъпят по-осезаемо в ЕС", обещава Кабил.

Според друго решение на Брюксел от в понеделник на България и Румъния се забранява да реекспортират в рамките на общността месни и млечни продукти, произведени в някоя от 25-те страни членки, съобщава агенция "Дау Джоунс". На фирмите с лиценз за износ се забранява да включват в продуктите си суровини от страни извън ЕС, допълва Ройтерс.
 

Приключи проверката на Районна прокуратура – Пловдив
за продажбата на жива риба

11 декември 2006 | 16:20 | Агенция "Фокус"

Пловдив. Районна прокуратура - Пловдив приключи проверката, предизвикана по материали в печата относно продажбата на жива риба на нерегламентирани места в града , съобщиха от прокуратурата.
Служители на сектор „Икономическа полиция”, представители на ДВСК и на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) се наредиха сред желаещите да си закупят жив шаран на кръстовището на „Асеновградско щосе” и „Кукленско шосе”, на пътя за с. Първенец,”Пазарджишко шосе” и на още няколко, общо 18 места в града. Така установиха, че в 12 от проверяваните обекти не се спазват санитарните изисквания или рибата се продава направо на открито, за което бяха съставени актове за административни нарушения.За щастие не са констатирани случаи на продажба на развалена или некачествена риба.
Ежегодната акция на Държавния ветеринарно-санитарен контрол и Агенцията по аквакултури тази година, бе осъществена съвместно с органите на полицията по разпореждане на Районна прокуратура поради нарасналия брой на нерегламентираните рибни тържища в района на гр. Пловдив.

Приети са преходни мерки по безопасност на храни и ветеринарни въпроси за България и Румъния

11 декември 2006 | 22:09 | Агенция "Фокус"

София. Българските предприятия, които в момента имат разрешение за износ в ЕС, ще запазят възможността да изнасят за други държави-членки на съюза месни и млечни продукти и след присъединяването на страната ни към ЕС, съобщиха от Министерството на земеделието и горите.
Това стана ясно след заседанието на Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните. Той подкрепи предложенията на Комисията за по-нататъшни мерки по безопасност на храните и здравеопазване на животните за Румъния и България за периода след приемането им в ЕС. Ветеринарни експерти от държавите членки гласуваха за въвеждане на преходни мерки за българските месни и млечни предприятия, и допълнителна мярка за продукти от трети страни, внесени в Румъния и България преди 1 януари 2007 г.
В рамките на преходните мерки се разрешава изпращането до други държави-членки на месни и млечни продукти за тези български предприятия, които в момента имат разрешение за износ в ЕС. Временно се ограничава възможността за износ от други предприятия.
“Решението дава възможност на онези български предприятия, които положиха максимални усилия да се модернизират и да отговорят на европейските критерии да присъстват масирано на европейския пазар”, заяви министърът на земеделието и горите Нихат Кабил. “Останалите ще трябва да продължат усилията си. Ще направим необходимото да им помогнем, така че съвсем скоро българските месни и млечни продукти да присъстват още по-осезаемо в останалите страни от ЕС. Компромиси с нормите за безопасност на храните няма да допуснем, защото това е важно не само за европейските, но и за българските потребители”, допълни той.
Последната инспекция в България от Службата по храни и ветеринарни въпроси (FVO) установи, че някои месни и млечни предприятия все още не отговарят на необходимите стандарти на ЕС за безопасност на храните. По тази причина, както и при повечето от останалите страни, присъединили се към ЕС, на България ще бъде даден преходен период да преструктурира своите предприятия към необходимите стандарти. Този преходен период също ще даде възможност на компетентните органи да подобрят системите за проследяемост на продукти от животински произход. От 1 януари 2007 г., и по време на преходния период, всяко предприятие, което изпълнява съответните стандарти ще бъде посетено от инспектори на Службата по храни и ветеринарни въпроси и ако бъдат дадени необходимите гаранции, също ще има право да изпраща своите продукти до други държави-членки. През 2007г. мерките и списъка на предприятия ще бъдат редовно преразглеждани.
Държавите-членки на ЕС също се споразумяха за допълнение към преходните мерки за продукти от животински произход от трети страни, внесени в България и Румъния преди 1 януари 2007. На последното заседание на Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните беше постигнато съгласие несъответстващите на изискванията на ЕС продукти, внесени в Румъния и България преди датата на Разширяването да бъдат разрешени за продажба само на местния пазар. Предвидена е допълнителна мярка, според която българските и румънските предприятия, които имат право да изпращат техните продукти в други страни на ЕС след разширяването да нямат право да преработват въпросните несъответстващи внесени продукти. Тази мярка следва да даде гаранции, че преработените продукти, произведени от несъответстващи на изискванията на ЕС животински продукти, няма да бъдат предлагани на пазара на други страни от ЕС. Както беше договорено по-рано преходните мерки за този внос ще се прилагат до 31 декември 2007 г., докогато въпросните продукти бъдат изчерпани или оттеглени от пазара.

Нихат Кабил: Изискванията за хигиена и безопасност на храните
ще се спазват и контролират стриктно
07 декември 2006 | 15:46 | Агенция "Фокус"

Стара Загора. Всички европейски изисквания по отношение на хигиената и безопасността на храните ще се спазват и контролират стриктно след 1 януари 2007 г. Санкциите за нарушителите ще бъдат солидни и най-малката ще бъде затваряне на предприятията, които нарушават правилата, заяви министърът на земеделието и горите Нихат Кабил. Освен това, самите фирми, които не отговарят на изискванията, ще бъдат принудени да затворят, защото няма кой да им купува продукцията.
Министър Кабил посети Тракийския университет в Стара Загора и в навечерието на студентския празник 8 декември връчи дипломите на завършилите Аграрния факултет и Българо-германския аграрен колеж. Средният успех на завършилите степен „магистър” е 5,46, на абсолвентите със степен „бакалавър” - 4,91, а на специалистите от колежа – 4,90 и е най-високият досега, подчерта деканът на Аграрния факултет проф. Иван Станков.
Ключовата фраза за производителите на храни трябва да бъде „самоконтрол”, защото 25% от цялото европейско законодателство е ветеринарното законодателство и изискванията в тази област се следят много строго, каза още Нихат Кабил. Проблеми в свиневъдния сектор след присъединяването на България към ЕС ще има, но радващо е, че в големите свинекомплекси у нас няма циркулиращ вирус на чума по свинете и това е доказано от внезапните проверки, добави земеделският министър. Ликвидирани са и всички огнища. За това положителна роля има планът за ликвидирането на заболяването, извършен чрез орално ваксиниране на дивата популация свине.
Министърът на земеделието и горите каза, че очакваното намаление на цената на свинското след 1 януари с около 40% е заради отпадането на митата, които в момента българските преработватели плащат за внос на месо, а не защото страната не може да изнася сурово месо.
Информацията е на електонното издание www.chambersz.com.

Ресторантьорите в България ще трябва да се съобразят с новите изисквания
bTV, 07 Декември 2006

С влизането ни в Европейския съюз България трябва да приеме и съответните европейски изисквания за качество в различните сфери на обществения живот.

Една от най-важните сред тях е храненето. С влизането на България в Европейския съюз трябва да въведе новата система за контрол на безопасността наречена ХАССП. Ресторантите ще трябва да отговарят на по-високи изисквания за да работят.
С въвеждането на по-високите изисквания и при висок контрол кварталните кръчми и шкембеджийници, където хигиената е на съмнително ниво трябва да изчезнат.
Според европейските изисквания в кухните трябва да бъдат има отделни плотове за рязане на различните видове продукти. За различните храни трябва да се използват и различни ножове. Трябва да има специално помещение за хладилниците. Различните видове продукти трябва да бъдат в различни камери. За персонала трябва да се осигурят отделни тоалетни, както и помещение за събличане.

Новите изисквания няма да засегнат сериозно собствениците заведенията, които сега са отговарят на всички критерии, предричат експертите. Тези обаче, които има да правят сериозни инвестиции за да бъдат на съответното ниво ще трябва или да затворят ресторанта или да увеличат цените.
Системата ХАСЕП следи процесите при приготвянето на храната и по този начин контролира храните предварително. Близо 80 хиляди обекта за производство и предлагане на ресторантьорски услуги трябва да прилагат системата от началото на 2007 година. До сега 60% не са въвели системата, а в процес на въвеждане са 10 %. ХАСЕП трябва да отговаря на 44 закона и наредби.
На много места и самите контролни органи все още не са готови за тези проверки. Записано е, че те ще се обучават от 2009 година, а законът започва да се прилага от 2007 година.
Въвеждането на ХАСЕП струва между 2 и 5 хиляди за малките предприятия и стига до 10 хиляди евро за големите обекти. Според изчисления на браншовите организации, това ще вдигне цените на услугата между 5 и 10 %. Според бранша срокът за въвеждането на ХАСЕП в държавите от ЕС е  бил по-дълъг отколкото у нас. В законът не било упоменато и кои обекти не трябва да въвеждат ХАСЕП и кой орган ще отговаря за това.

Ветеринарно бреме препъва евростарта на бизнеса
дата: 02-11-2006. Източник: Дневник.bg

Българската хранителна индустрия е на път предварително да изгуби конкуренцията с европейските фирми заради реалната заплаха от 1 януари 2007 г. да плаща неколкократно по-високи държавни такси спрямо действащите тарифи в страните от ЕС.
Четири браншови организации, които обединяват близо хиляда компании от хранителната индустрия, протестираха остро срещу проектотарифата на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), по която от следващата година ще се събират таксите за контрол на животинските продукти. Проектът чака одобрение от колегиума на земеделското министерство.
В официално становище до земеделския министър Нихат Кабил председателите на Българската асоциация на хранителната и питейната индустрия и асоциациите на млеко-, месо- и рибопреработвателите настояват за преоценка на държавните такси, които според тях са неколкократно по-високи от европейските. Бизнесът ги определя като допълнително данъчно бреме, което ще оскъпи крайната продукция поне с 5-6 % и в резултат ще натовари домакинствата с извънредни разходи.
На 17 октомври ветеринарите са изпратили на компаниите проектотарифата за съгласуване. По искане на фирмите миналата седмица в НВМС се е провела среща с шефове на Държавния ветеринарно-санитарен контрол, на която браншовите организации са изложили възраженията си. "Договорихме се да се направят допълнителни разчети за оскъпяването на продукцията, въз основа на които е възможно да се стигне и до корекции в тарифната политика на ведомството", съобщи за "Дневник" Валери Баронов, зам.-шеф на Асоциацията на рибопреработвателите и собственик на предприятието "Рея фиш". И след срещата директорът на НВМС Жеко Байчев обаче твърди, че таксите са съобразени с европейските и ако се наложат известни корекции, това може да стане само след решение на колегиума на министерството.
Според европейското законодателство предприятията от преработвателната промишленост поемат голяма част от контрола върху качеството. За да изпълнят тези изисквания, българските фирми от сектора вече инвестираха значителни средства в системите за самоконтрол НАССР. Още преди 1 януари 2007 г. предприемачите назначиха щатни експерти в предприятията, които ще следят за качеството и в известна степен ще дублират функциите на ветеринарите. Затова бизнесът е категоричен, че работата на инспекторите ще намалее трикратно, но това не се отразява в орязване на щатните бройки на Държавния ветеринарномедицински контрол, които в момента са 700. "В Бавария, известна с развитата си месопреработвателна индустрия, тези служби наброяват 300 души", коментира председателят на Асоциацията на месопреработвателите Костадин Чорбаджийски. Той допълни, че с отпадането на фирмите, които не можаха да отговорят на еврокритериите за качество, броят на българските компании от миналата година досега намаля драстично и е нормално контролните органи също да бъдат редуцирани. Контрааргументът на шефа на НВМС Жеко Байчев е, че ветеринарната служба единствена от държавните контролни органи в България е съкратила щата си с 300 души. За сравнение Байчев посочи, че в службата за контрол на растенията например административният апарат достигнал 3000 чиновници.За предприемачите е необясним и принципът на формирането на таксите. Лабораторните изследвания на суровото мляко според новата тарифа ще струват на българските преработватели пет пъти по-скъпо отколкото на италианските им колеги.
В Италия комплексното разрешително за качеството на млякото струва 2.5 евро. Според тарифата на НВМС 9 лв. ще се плаща само за органолептична преценка, останалите пет анализа за физико-химичен състав по различни показатели се оценяват на 41 лв., поясниха предприемачи от бранша. Цените на лабораторните анализи в България все още се определят от държавата и са почти двойно по-високи от тези, които плащат европейските производители. Затова браншовиците окачествяват тази политика като рестриктивна спрямо българския бизнес. Предприемачите предлагат държавата да прехвърли анализите на частните лаборатории и те сами да определят цените си в зависимост от своя капацитет и технически възможности.
Според мениджърите в новият проектодокумент са включени дублиращи се такси за една и съща контролна дейност.
В трети раздел от тарифата на НВМС например освен традиционните такси за клиничен преглед при клането на животните има и такива при аутопсии и умъртвявания, направени с диагностична цел. В шести раздел обаче фигурират и други такси за клане на животни, при които се правят анализи за евентуално съдържание на вредни субстанции в месото.
Освен прилаганите и сега такси за проверка на всяка партида внесена суровина и готова продукция фигурират и нови плащания за съхранение на килограм продукция, за одити след въвеждане на добри производствени практики в предприятието и др. Нови такси има и за преработвателите на риба.
"Правилата на Европейския съюз задължават мандрите и месопреработвателните предприятия да градят имиджа си и да са стриктни в качеството на продукцията, защото всеки пробив може да ги изтласка от пазара. Бизнесът вече носи тази отговорност, но държавната администрация робува на стари стереотипи и не желае да води диалог с нас", коментира Чорбаджийски. Поредният пример, който сочи, е, че освен задължителните европейски такси са заложени и други, които ще действат само за България. Обяснението на държавните служители е, че европейското законодателство позволява на службите да събират допълнителни пари за налагания контрол. Бизнесът обаче е категоричен, че тези приходи са неоправдани и служат единствено за издръжка на раздутата администрация.
Предприемачите настояват в България да се спазва европейското законодателство, според което единните ветеринарни такси "трябва да покриват само разходите за заплати и осигуровки на държавните служители и необходимите средства по самите проверки. Еврозаконодателството приема отделните държави членки да прилагат и свои вътрешни такси, но те да не превишават разходите, необходими за проверките", цитират текстове от евродирективите браншовите асоциации.
Преработвателите са възмутени и от парите, които трябва да плащат при износ на млечни и месни продукти. Според тях е необяснимо защо за експорт ветеринарите начисляват двойно по-високи такси, отколкото при внос на същите тези стоки. "Имаме усещането, че България е първата, която ще пречи на експорта си", коментираха хора от бранша. Според раздел трети от тарифата при износ на контейнер от 10 т компаниите ще плащат 200 лв., а при внос на същите количества таксата е 100 лв.

Българско мляко и месо, произведени преди 1 януари 2007 г.
ще се разпространяват само на националния пазар
дата: 12-11-2006

Европейският съюз реши да забрани на България и Румъния да продават на европейския пазар някои продукти на хранително-вкусовата промишленост след присъединяването им от 1 януари, съобщи Европейската комисия.
По препоръка на комисията ще има преходни ограничителни мерки за продуктите с животински произход от България и Румъния, произведени преди 1 януари 2007 г. Те няма да се продават в останалите страни членки, а ще се разпространяват само на националните пазари, съобщи вестник Монитор. Да края на 2007 г. обаче тези стоки трябва да бъдат изтеглени и от българския и румънски пазар.
Причината за ограничението е опасението, че тези стоки може да не отговарят на ветеринарните изисквания на ЕС. Възможно е предприятията, които са получили разрешение за износ преди присъединяването, да продължат да действат, пише още в съобщението. Остава обаче забраната за износ на свинско и свински продукти заради разпространението на класическата чума по прасетата.
Надявам се мерките да не се отнасят до млечните продукти, защото това ще е трагично за млекопроизводителите и ще предизвика масови фалити у нас, заяви председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров. Той припомни, че сега 35 предприятия имат сертификат да изнасят продукти за страните от ЕС. Това били 6000 - 6500 тона безмитен износ. Това количество е много голямо и ако остане на българския пазар, ще намали цената на суровото мляко, обясни Зоров. Според него това щяло да предизвика безмитен внос на мляко от страните от ЕС. Това пък ще подбие и без това ниската стойност на българското мляко и много фермери ще фалират, допълни Зоров.
Той каза още, че сигнали за подобни мерки от страна на ЕС имало още от началото на 2006 г. Тогава предупредихме, че ако не се вложат инвестиции за изграждане на предприятия и ферми по европейските стандарти, ще се стигне до забрани, обясни Зоров.
Ние и сега продаваме предимно на националните пазари и едва ли забраната ще се отрази на българските производители на месо и месни продукти, заяви шефът на "Тандем" и представител на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев. Той поясни, че българските фирми по-скоро внасят, отколкото изнасят месо. Според него причината за ограничението на ЕС е страхът, че българските фирми ще подбият цените на европейските. Това се случи с Полша, която изпрати 1000 тира с евтини месни продукти в Англия в нощта на присъединяването си, припомни Вътев.

400 фирми ще продават 2 г. само на румънци

Около 400 предприятия за производство на меса, птици и риба няма да могат да изнасят продукти за ЕС до 2009 г. За това време те ще трябва да достигнат европейските стандарти за хигиена при производството. През този период продукцията на тези фирми ще се продава само в Румъния. Те ще бъдат маркирани със специален етикет, за да не могат да се продават в другите страни членки.
Ще бъдат наложени и ограничения на румънския сектор на млечната промишленост. Причината е, че през 2005 г. по-малко от 50 процента от суровото мляко, използвано от тези предприятия, е отговаряло на критериите за качество на ЕС.
Млекопреработвателите в северната ни съседка ще могат за произвеждат продукти от това мляко до 2008 г. Те обаче няма да се продават на европейския пазар.

Въвеждаме системата за определяне качеството на месото (S)EUROP
дата: 14-11-2006, Източник: Ecom.bg

Интервю със Светла Чамова, Изпълнителен директор, Асоциация на месопреработвателите

Д-р Светла Чамова е изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България от 2003 г. Завършила е Висшия ветеринарномедицински институт. Работила е в Института по месопромишленост, Военномедицинската академия, Националната ветеринарномедицинска служба и Министерството на земеделието и горите. Има следдипломна квалификация по обща селскостопанска политика на ЕС в Гърция, по безопасност на храните в Холандия, по мениджмънт към Австрийската стопанска камара и по НАССР в Университета в Мисисипи, САЩ.

- Д-р Чамова, какво представлява системата за определяне качеството на месото (S)EUROP?

- Светла Чамова: Тя се прилага в ЕС от 80-те години на миналия век. Въвеждането на единна система дава възможност за сравнение на цените и качеството на този продукт между отделните държави членки на Евросъюза. Освен това чрез нея се предоставя информация на европейските производители за мястото, което тяхната продукция може да заеме на европейския пазар.
Освен това единната система за класификация определя средната за общността цена за всеки вид месо. Формирана така, тя ще се използва при взимането на важни за сектора решения. Става дума за намеса на пазара чрез изкупуване на определени количества месо или за предоставяне на помощи за съхранението му в частни складове до успокояването на пазара.

- Защо са тези мерки?

- Светла Чамова: Те се предприемат при настъпването на неблагоприятна за производителите пазарна ситуация и тяхната основна цел е да не паднат цените под определения от експертите за приемлив праг.

- Системата действа ли вече у нас?

- Светла Чамова: Класификация на месото е ново нещо за България. Тя вече се прилага в кланиците. За да бъде окачествено месото, то трябва предварително да бъде инспектирано от ветеринарния лекар. Окачествяването на месото се извършва от класификатори на базата на външни белези. За определяне на съответния клас се вземат под внимание също така пол, възраст, тегло на животното. Всяка буква по скалата (S)EUROP означава определено качество на месото: S (super) е най-високата оценка. E (exellent) означава отлично, U (very good) - много добро, R (good) - добро, O (fair) - средно; P (poor) - най-нискокачественото месо. Окачествяването и класификацията са ценообразуваща дейност и придават търговска стойност на добитото месо.

- Има ли стимул за производителите?

- Светла Чамова: Да. Окачествяването и класификацията служат като база за определяне цената на месото и стимулиране на производителите за заплащане в зависимост от качеството. Системата (S)EUROP е международно признат описателен език за търговия с месо. Докладването на цените позволява сравнение на цените в ЕС. Класификацията улеснява производителите да получат цена, основана на качеството на добитото месо, и ги ориентира да изберат подходящия начин за отглеждане на животните.

- Въвеждането на системата (S)EUROP задължително ли е за всички български предприятия?

- Светла Чамова: Окачествяването е задължително за кланици, които колят над 75 говеда и над 200 прасета средно седмично за едногодишен период. Предприятията, които имат лиценз за износ за ЕС, също задължително трябва да окачествяват продукцията си по системата (S)EUROP.

- Какво е направено досега?

- Светла Чамова: Въпросът с класификацията е уреден чрез Закона за животновъдството и се базира на основните правила, залегнали в европейските регламенти. Българското законодателство хармонизира приложението на системата чрез няколко наредби, които са публикувани още през 2004 г.

- Има ли обучени специалисти, които да извършват класификацията на месото?

- Светла Чамова: За да има български класификатори, Министерството на земеделието и горите организира и заплати курса за обучение на 13 специалисти в тази област. Преминалите успешно обучението ще са експертите, които ще окачествяват месото в кланиците. В агроминистерството има отдел, който се занимава с всичко, свързано с окачествяването на месото и докладване на цените в Брюксел.

Системата EurepGap!
дата: 15-11-2006

Системата EUREPGAP e една от многото инициативи на различни институции, работещи в областта на безопасността на храните. Тя води началото си от 1997 и по същество представлява протокол за Добри селскостопански практики (Good Agricultural Practices - GAP), спрямо който производителите могат да се сертифицират. Системата съдържа също елементи от други по-малко познати стандарти, като Интегрирано управление на посевите (Integrated Crop Management - ICM) и Интегриран контрол върху вредителите (Integrated Pest Control - IPC). EUREPGAP включва също елементи на добре познатия ни вече НАССР - Анализ на опасностите и критични контролни точки (Hazard Analysis and Critical Control Points).
Системата е създадена и насочена главно към производителите на плодове и зеленчуци, но в момента обхватът на EUREPGAP покрива и изискванията към други земеделски култури предназначени за директна консумация и за преработвателната промишленост. Разработват се също версии (стандарти, протоколи) за цветя, кафе, фуражи.

Русия обяви търговска война на България
дата: 19-11-2006

Посланикът на Русия в ЕС Владимир Чижов призова Европейския съюз да направи всичко възможно, за да ограничи износа на българско свинско месо от 1 януари, предаде БГНЕС. Мерките били нужни, за да се избегне евентуално руско ембарго за всякакво свинско месо от Европа, независимо какъв е произхода му.

Чижов не изключи напълно възможността Русия да наложи ембарго върху всякакво европейско свинско месо след влизането на България в ЕС на 1 януари. "Ако бъдат въведени съответните мерки, за да се ограничи износа на свинско месо и продукти от България, то няма да има нужда да се намали износа от останалите части на ЕС", заяви Чижов. "Наистина се надявам, че няма да има проблем, но в този момент ситуацията не е много добра", посочи той.

ЕС вече е забранила внос на свинско месо от България и Румъния заради епидемията в двете страни. Тази забрана трябва да остане в сила и след присъединяването на двете страни към Евросъюза. При влизането на България и Румъния в ЕС на 1 януари 2007 г., ще трябва да бъде подписан протокол, който ще разшири действащия Договор за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия. Този договор, който е подписан през 1997г. изтича през ноември 2007г. и Русия и ЕС се надяват за започнат през следващата седмица в Хелзинки преговори за ново и по-амбициозно икономическо и енергийно споразумение.

Русия не е предприела официални стъпки за забрана на вноса на българско свинско месо, коментира пред агенция Фокус директорът на Националната ветеринарномедицинска служба Жеко Байчев. След 1 януари сме страна-членка на ЕС. Каквото се отнася до страните-членки, това ще бъде и за нас, заяви Байчев.
“Нямаме официално обръщение към българската ветеринарна служба”, посочи шефът на НВМС.

ЕК проверява ветеринарните ни власти
дата: 21-11-2006

От днес до 1 декември ще се проведе мисия на ЕК у нас. Тя е в рамките на плана за провеждане на мисии на Службата по храните и ветеринарните въпроси (FVO), съобщи агенция Фокус, позовавайки се на информация от пресцентъра на Министерството на земеделието и горите.
Целите на проверката ще бъдат оценка на предприетите действия от ветеринарните власти за подобряване на определените класове предприятия за производство на храни и контрола на живите животни. Мисията ще провери и контрола по безопасността на храните и здравеопазването на животните.
Евроекспертите ще посетят Националната Референтна Лаборатория по екзотични и особено опасни инфекции, регионални лаборатории, предприятия за производство на храни - транжорна, производство на местни продукти и мляко, кланици за червено месо, пазар за животни и ферми.
Проверките ще бъдат в регионите Пловдив, Хасково, Кърджали, Враца, Монтана, Перник, Добрич, Варна, Шумен, София и Благоевград.

Евроветеринари правят стриктен оглед на ферми и мандри
дата: 22-11-2006

Експерти от Службата по храните и ветеринарните въпроси (FVO) към Европейската комисия започнаха от понеделник проверки на животновъдни ферми и преработвателни предприятия в страната, които ще продължат до 1 декември. Инспекциите са в рамките на редовния план на ЕК по изпълнението на поетите от България ангажименти в областта на безопасността на храните, съобщиха от министерството на земеделието. Ветеринарните инспектори обаче не уточняват дали мониторингът е свързан с новите изисквания на Еврокомисията, обявени от Брюксел в началото на месеца.

Преди седмица на среща в Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) представителите на Асоциацията на млекопреработвателите са били информирани за нови изисквания, които евроветеринарите са поставили към българските компании. Еврокомисията е отказала да одобри списъка с 68 мандри с по две поточни линии, които да произвеждат качествено мляко за страните от ЕС и неотговарящо на евростандартите мляко, от което да се прави сирене и кашкавал само за вътрешния пазар. Според евроекспертите българските инспектори нямат капацитета да контролират толкова много мандри, затова са настояли броят им да бъде намален, обясни преди седмица председателят на браншовата асоциация Димитър Зоров. Евроекспертите са поставили нови изисквания към мандрите, свързани с качеството на суровината. Решено е мандрите с две линии да не купуват мляко от ферми, които дават неотговарящо на стандартите мляко и чиито сгради не са модернизирани. В България такива стопанства дават 75% от цялата суровина и ако евроизискването влезе в сила, българските мандри ще останат без доставчици на мляко, алармираха от асоциацията.

До 1 декември евроекспертите ще проверяват точно преработвателните предприятия и фермите, класифицирани според нормите на ЕС. В програмата им влизат още инспекции на Националната референтна лаборатория по епизоотични и опасни инфекции, кланици, производители на храни и пазари на живи животни. Планираните проверки са в Пловдивско, Хасковско, Кърджалийско, Врачанско, Монтанско и още 5 други области.

„02 ноември 2006 | 13:25 | Агенция "Фокус"

Велико Търново. Регионалното представителство на Националния съюз за стопанска инициатива, представителството на Международната организация по стандартизация и Европейската консултантска мрежа “Пролог” заявиха на специална пресконференция днес във Велико Търново, че на България може да бъде наложена предпазна клауза и след влизането ни в Евросъюза по отношение на специалната система за безопасност на храните, която у нас липсва. Д-р Васил Папазов, експерт по безопасност на храните заяви, че у нас до края на годината по Закона за храните трябва да бъде въведена специална система на стандартизация HACCP (Хасъп), за да осигури пълна безопасност на храните. Системата е въведена първо в САЩ, после е официално приета и в ЕС. За да се хармонизира нашето законодателство с европейското, тази система е абсолютно задължителна. Процедурата по въвеждането й обаче трае поне 4 месеца, заяви д-р Папазов, а реално България не разполага с толкова. След 1 януари 2007 година над 640 хиляди фирми, които имат предмет на дейност производство и търговия с храни ще бъдат глобявани с глоба от 3000 - 7000 хил. лева, в случай, че не са регистрирали НАССР. Министерството на здравеопазването е отпуснало гратисен период от 6 месеца, но само по преценка на проверяващите контролни органи, които за страната ни са само експерти от РИОКОЗ и Националната ветеринарномедицинска служба.
По думите на Младен Минков, експерт по НАССР, налагането на системата е оповестено официално преди 2 години, а 90 процента от производителите и търговците не знаят нищо за нея и в новата наредба цялата отговорност е прехвърлена върху тях. Младен Минков заяви, че е предвидено създаване на Агенция по храните, която да подпомага фирмите, развиващи такава дейност. Засега едва около 13 процента от фирмите в България имат такава система.

Информацията е на радио “Фокус” – Велико Търново.
Цвета ВРАНГОВА